Слова на букву диво-мѣни (589) Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
На главную О проекте Обратная связь Поддержать проектДобавить в избранное

  
Архив словарей →  Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.) →  ария-бичь биѥм-бѣдо бѣдь-вред вред-выкр выла-гоби гоби-диво диво-мѣни мѣнѧ-наро наро-неза неза-непо непо-нище нище-обоу обоу-озар озар-оскр оскр-отъм отъм-паре паре-пово пово-поѥм


Слова на букву диво-мѣни (589)

< 1 2 3 4 > >>
мрачьныи
МРАЧЬНЫИ (15) пр. к мракъ: и близь рѣкы то˫а бѧше тьма мрачьна. (σκοτεινοτέραπίσσης) СбТр ХII/ХIII, 34; ...
мрежа
МРЕЖ|А (19), -Ѣ (А) с. Сеть, невод: и мимоиды. і҃с. видѣ же съшивающа мрѣжа сво˫а. ѡле велика нищета. ...
мсколоудивъ
МСКОЛОУДИВЪ вм. москолоудивъ
муринъ
МУРИНЪ см. мюринъ
муро
МУРО см. мюро
муроносица
МУРОНОСИЦА см. мюроносица
мурсинъ
МУРСИН|Ъ (2*), А μυρσίνα. Мирт: въ сѹ(б)тѹ ст҃го лазо(р). даѥть(с) ѹдѣваниѥ ѿ кѹтьника. и кѹпѧ(т) ваиѥ по ...
мъва
МЪВ|А (2*), Ы с. Мытье: да мъють же вси иже въ манастыри мниси же и мирьстии без да˫ани˫а... больнымъ же ...
мъвениѥ
МЪВЕНИ|Ѥ (3*), -˫А с. Мытье, купание: о мъвении. Си же подобаѥть вѣдѣти. ˫ако въ вьсь постъ. ни ѥдиномѹ ...
мъвива
МЪВИВА см. мъва
мъвьныи
МЪВЬНЫИ (2*) пр. Относящийся к бане: аже намъ ѥлико ихъ по неи въслѣдѹють враты мъвьными вънити. и ...
мъзда
МЪЗДА см. мьзда
мълва
МЪЛВ|А (54), Ы с. Шум, волнение, смятение, суета: Дн҃и насто˫ащю мълва бываѥть въ чл҃вцѣхъ и мѧтежъ и ...
мълвити
МЪЛВ|ИТИ (303), ЛЮ, ИТЬ гл. 1.Беспокоиться, суетиться: Ре [так!] г(с)ь. марфа; марфа; печалѹешисѧ и молвiши ...
мълчаливолюбьць
МЪЛЧАЛИВОЛЮБЬЦ|Ь (1*), А с. Тот, кто любит молчание, молчаливый человек: б҃олюбци а не блудолюбци ...
мълчаливыи
МЪЛЧАЛИВЫИ (27) пр. Молчаливый, тихий: понѥже мълчаливи и тьрпѣливи дълъжьни ѥсмь быти. и довъльни ...
мълчаливьнъ
МЪЛЧАЛИВЬНЪ (2*) пр. То же, что мълчаливыи: да пре(д)стоить. блазѣ ѹготовающе(с). во всѣхъ бл҃гихъ ...
мълчаливѣи
МЪЛЧАЛИВѢИ (2*) сравн. степ. к мълчаливыи: и се бо подательнѣѥ ѥсть и мълчаливѣѥ. сирѣчь о ...
мълчальникъ
МЪЛЧАЛЬНИК|Ъ (5*), А с. Тот, кто принял обет молчания, молчальник: Главы цр҃квны˫а по въпрошениѥмъ. ...
мълчальница
МЪЛЧАЛЬНИЦ|А (1*), -Ѣ (А) с. Монашеская келья: в нѣпрестаньнѣ памѧти смр(т)ьнѣ. в тѣлѣ вешнѣ ...
мълчально
МЪЛЧАЛЬНО (1*) нар. Безропотно, беспрекословно: Аще близь села твоего вдоваж(д)е [вм. водоважде] ...
мълчальныи
МЪЛЧАЛЬНЫИ (4*) пр. 1. Исполненный молчания, связанный с обетом молчания: молъчалное же житие ...
мълчаникъ
МЪЛЧАНИК|Ъ (1*), А с. То же, что мълчальникъ: въпрошениi iѡ҃ мниха. и молчаника иже въ с҃тѣи горѣ. i ...
мълчанилюбьць
МЪЛЧАНИЛЮБЬЦ|Ь см. мълчаниюлюбьць
мълчаниюлюбьць
МЪЛЧАНИЮЛЮБЬЦ|Ь (2*), А с. То же, что мълчаливолюбьць: не о҃цьлюбець ли. не братолюбець ли. не ...
мълчаниѥ
МЪЛЧАНИ|Ѥ (200), -˫А с. 1.Молчание, безмолвие: сѣдѧщи братии на трѧпезѣ. мълчѧнию велимъ быти великѹ. ...
мълчано
МЪЛЧАНО (1*) нар. Спокойно: ѹсадисѧ повелѣниѥмь цр(с)кымь, тѹ молчано и кротко въ житьи си пребыва˫а. ...
мълчаныи
МЪЛЧАНЫИ (1*) пр. То же, что мълчальныи в 1 знач.: ти бѣша въ лѣто ѹль˫ана престѹпника въ ѥгѹпетьстѣи ...
мълчаньныи
МЪЛЧАНЬНЫИ (1*) пр. То же, что мълчаныи: i iде в манастырь. къ бл҃гвщнию ст҃ы˫а б҃ца. iзволивъ ...
мълчати
МЪЛЧ|АТИ (221), ОУ, ИТЬ гл. 1.Молчать, безмолвствовать: Иде же п(о)слѹшѧниѥ бɤдеть не изнеси бесѣды. и ...
мълчимыи
МЪЛЧИМЫИ (2*) прич. страд. наст. Умалчиваемый: послѣди прiде на нь истинъна съ дерзновеньемъ ...
мълчьнолюбьць
МЪЛЧЬНОЛЮБЬЦ|Ь (1*), А с. Тот, кто любит молчание: бѣ же почестьникъ и истовыи и многъ бдѣниѥмь и ...
мълчьнъ
МЪЛЧЬНЪ (1*) пр. Молчащий: и се ѹбо рекли быша пр҃роци не молчьни быша. доволно сказахомъ плѣнениѥ ...
мълъиныи
МЪЛЪИНЫИ см. мълнииныи
мъногабожьствьныи
МЪНОГАБОЖЬСТВЬНЫИ (1*) пр. Мъногабожьствьна˫а средн. мн. в роли с. Многобожие: право проповѣдають и ...
мъногашьда
МЪНОГАШЬДА (1*) нар. То же, что мъногашьды: да почтени будемъ равною ч(с)тью. щадиши же чаѥши нѣчто ...
мъногашьды
МЪНОГАШЬДЫ (409) нар. Часто, многократно: Творить и се многашъды ди˫аволъ зълокъзньны‹и. ѥ›гда ...
мъногашьдѣ
МЪНОГАШЬДѢ (1*) нар. То же, что мъногашьды: како ты единою моли сработника спс҃ши коли. но много еси ...
мъногащи
МЪНОГАЩИ (3*) нар. То же, что мъногашьды: Ѥгда сърѧщеши ближьнѧго своѥго. почьти и лише мѣры ...
мъного
МЪНОГО (570) нар. В большом количестве; много, очень: Не рьци много съгрѣшихъ. много безаконьновахъ. ...
мъного˫адениѥ
МЪНОГО˫АДЕНИ|Ѥ (6*), -˫А с. Невоздержанность, неумеренность в еде: ср҃дце ѡтѧгьчихъ много˫адениѥмь. ...
мъногобезбожьныи
МЪНОГОБЕЗБОЖЬНЫИ (3*) пр. Политеистический, не знающий единого Бога: придѣ на землю възыскатъ ...
мъногоблагопри˫атьныи
МЪНОГОБЛАГОПРИ˫АТЬНЫИ (1*) пр. Сильно желаемый, страстно ожидаемый. Мъногоблагопри˫атьноѥ средн. в ...
мъногоблаженыи
МЪНОГОБЛАЖЕНЫИ (1*) пр. Блаженный, счастливый: Достоино ѡшествие ваше. многобл҃женоѥ. ѡбручениѥ ...
мъногобожиѥ
МЪНОГОБОЖИ|Ѥ (14), -˫А с. Многобожие: Бы(с) же пе||рвыи вселеньскыи съборъ в никеи. иже въ ст҃хъ при ...
мъногобожьныи
МЪНОГОБОЖЬНЫИ (2*) пр. к мъногобожиѥ: ˫ако нѣкоторыи съсѹдъ ѹстроивъше многобожнѹю прелесть, ...
мъногобожьствиѥ
МЪНОГОБОЖЬСТВИ|Ѥ (1*), -˫А с. То же, что мъногобожиѥ: подобаѥть вѣдати, ˫ако Июдѣѥмъ, на ...
мъногобожьство
МЪНОГОБОЖЬСТВ|О (5*), А с. То же, что мъногобожиѥ: мъногобожьство Ѥлиньскоѥ потреби. (τὴν πολυϑείαν) ...
мъногоболѣзньныи
МЪНОГОБОЛѢЗНЬНЫИ (1*) пр. Приносящий тяжелые страдания, мучения: тѣмь и врачьство безмѣздьноѥ и ...
мъногоболѣньѥ
МЪНОГОБОЛѢНЬ|Ѥ (1*), -˫А с. Мучительное, тяжелое страдание, недуг: мч҃тльство же тѣлу оц҃ь болѣзнь ...
мъногобрашьныи
МЪНОГОБРАШЬНЫИ (2*) пр. Обильный, роскошный: Трѧпезѹ многобрашьнѹю вазнь предъставить, ѹдобьнѹ же ...
мъноговещьныи
МЪНОГОВЕЩЬНЫИ (2*) пр. Всевозможный, разнообразный: едино прѣщенье. ѥдина казнь. многовещны˫а ...
мъноговещьствовати
МЪНОГОВЕЩЬСТВ|ОВАТИ (2*), ОУЮ, ОУѤТЬ гл. 1.Суетиться: б҃ь˫амъ судба(м) касаетсѧ. и всѣми несказано. ...
мъноговещьствьныи
МЪНОГОВЕЩЬСТВЬНЫИ (1*) пр. Суетный, суетливый: ни всхище(н) буди своима бровьма. не токмо ѿ ...
мъноговидьныи
МЪНОГОВИДЬНЫИ (7*) пр. Различный, многообразный: всѧ ѹбо та. аще различьна (къ) себе многовидьна ...
мъноговиньнъ
МЪНОГОВИНЬНЪ см. мъноговидьныи
мъноговременьныи
МЪНОГОВРЕМЕНЬНЫИ (2*) пр. 1.Долгий, постоянный: ˫Ако времѧ подьвижно ѥсть будущаго жити˫а. и времѧ ...
мъноговълньныи
МЪНОГОВЪЛНЬНЫИ (1*) пр. Бурный. Образн.: море пресѣкающи бурю стр(с)тии. и многоволньнаго жи(т)˫а ...
мъноговьрховьнии
МЪНОГОВЬРХОВЬНИИ (1*) пр. Зд. Со многими складками: и ѥлико възискающи(х) тѣхъ. ризъ добрыхъ. и того ...
мъноговѣтвьнъ
МЪНОГОВѢТВЬНЪ (2*) пр. Ветвистый: По семь же вьсѧкомѹ бога||тѹ главѹ свою покл‹а›нѧи съмѣрени˫а ...
мъноговѣчьнъ
МЪНОГОВѢЧЬНЪ (1*) пр. Вечный (о Боге). В роли с.: Сиѧ токмо или нѣчто другое. иѡанову ми мудрость ...
мъногоглаватыи
МЪНОГОГЛАВАТЫИ (3*) пр. Многоголовый: хваливыи змии многоглаватыи. и многохоботныи мнащиисѧ въ ...
мъногоглавоутыи
МЪНОГОГЛАВОУТЫИ (1*) пр. То же, что мъногоглаватыи. Перен. Разветвленный: маркиѡните же сѹть. ...
мъногоглавьныи
МЪНОГОГЛАВЬНЫИ (3*) пр. То же, что мъногоглаватыи: и то зазорьство присно имуще. им же възможете ...
мъногоглаголаниѥ
МЪНОГОГЛАГОЛАНИ|Ѥ (3*), -˫А с. Многословие: велико бо ѥсть орѹжиѥ д҃шi къ чл҃вкмъ мълчаниѥ. а къ б҃ѹ ...
мъногоглаголати
МЪНОГОГЛАГОЛ|АТИ (5*), Ю, ЕТЬ гл. Много говорить, болтать: нъ се остаанѹ многоглаголати. да не ...
мъногоглаголивыи
МЪНОГОГЛАГОЛИВЫИ (2*) пр. Многоречивый, болтливый: Бѹдете въ смирении. кротци. не многогл҃ви. да и ...
мъногогласьнъ
МЪНОГОГЛАСЬНЪ (1*) пр. Многоголосый: Аще ли же по рассужению страшна нѣкоѥго и многогласна. ѿ всѣхъ ...
мъногогнѣвьныи
МЪНОГОГНѢВЬНЫИ (1*) пр. Разгневанный, яростный: небрези нынѣ обновитисѧ первозданому адаму. а ...
мъногогрезновиѥ
МЪНОГОГРЕЗНОВИ|Ѥ (1*), -˫А с. Обилие винограда. Образн.: ˫Ако и вы есте виногра(д) г(с)нь аще и||мѣли ...
мъногогрѣховьныи
МЪНОГОГРѢХОВЬНЫИ (1*) пр. То же, что мъногогрѣшьныи: ѿшедша и прилѣпльшасѧ къ единому лукавны(х) ...
мъногогрѣшьныи
МЪНОГОГРѢШЬНЫИ (28) пр. Имеющий много грехов: поминаите мѧ б҃а дѣлѧ. ѹ службѣ и въ мл҃твахъ. попа ...
мъногодобродѣтельнъ
МЪНОГОДОБРОДѢТЕЛЬНЪ (1*) пр. Имеющий много добродетелей, высоконравственный: Аще въдаси себе ...
мъногодостоинъ
МЪНОГОДОСТОИНЪ (1*) пр. Достойный, имеющий большое значение: дѣло многодостоино. съдѣла чюдьныи. и ...
мъногодоуховьныи
МЪНОГОДОУХОВЬНЫИ (1*) пр. Высоко духовный, возвышенный. Мъногодѹховьноѥ средн. в роли с.: подобаѥть ...
мъногодьневьнъ
МЪНОГОДЬНЕВЬНЪ (1*) пр. Многодневный: г(с)ь. гл(с)мь великы(м) возва. еда тебе мертва касаетсѧ. ты же ...
мъногодѣиствьныи
МЪНОГОДѢИСТВЬНЫИ (1*) пр. Мъногодѣиствьноѥ средн. в роли с. Изобретательность, хитрость: и ничтоже ...
мъногодѣлательнъ
МЪНОГОДѢЛАТЕЛЬНЪ (2*) пр. Трудолюбивый: кождо на не же позвани ѥсте служениѥ потщитесѧ. ...
мъногожеланиѥ
МЪНОГОЖЕЛАНИ|Ѥ (1*), -˫А с. Корыстолюбие, стяжательство: Многожеланиѥ велико зло въ чл҃овѣцѣхъ ѥсть. ...
мъногожененьѥ
МЪНОГОЖЕНЕНЬ|Ѥ (1*), -˫А с. Вступление в брак несколько раз: Многоженень˫а же о҃ци ѹмолъчаша. ˫а(к) ...
мъногоженитвьныи
МЪНОГОЖЕНИТВЬНЫИ (2*) пр. Вступавший в брак несколько раз. В роли с.: О трьженитв(н)ыихъ и ...
мъногоженьць
МЪНОГОЖЕНЬЦ|Ь (4*), А с. Тот, кто вступал в брак несколько раз: Многоженцемъ пока˫аниѧ врѣмѧ ˫авлено ...
мъногоженѧщиисѧ
МЪНОГОЖЕНѦЩИИСѦ (1*) прич. действ. наст. В роли пр. Вступавший в брак несколько раз: Главизна •в҃• о ...
мъногоживотьнъ
МЪНОГОЖИВОТЬНЪ (1*) пр. Долго живущий: [Иоанн] се же бѣ многоживотенъ. и прочеть ѥуа(г)льѥ. онѣхъ на ...
мъногожитьѥ
МЪНОГОЖИТЬ|Ѥ (1*), -˫А с. Долгая жизнь, долголетие: и ничтоже приѥмлюще зла, но гобзѹюще всѣмь ...
мъногоиде
МЪНОГОИДЕ (2*) нар. Во многих местах: коѥ ѹбо приѡбрѣтени [так!] ѿ дв(с)тва и многыихъ потъ. ѥгда не ...
мъногоизбьранъ
МЪНОГОИЗБЬРАНЪ (1*) пр. Желанный: ѹготовисте ср(д)ца за любовь х(с)ву на см҃рть всѧ ваша при˫атна и ...
мъногоизвѣстьныи
МЪНОГОИЗВѢСТЬНЫИ (1*) пр. Очень устойчивый, надежный, постоянный: Сего ра(д) приобьщенье вещь ...
мъногоизплаченыи
МЪНОГОИЗПЛАЧЕНЫИ (1*) пр. Залатанный, починенный много раз: но не тако прп(д)бнии. и с҃тiи о҃ци наши. ...
мъногоизпытаниѥ
МЪНОГОИЗПЫТАНИ|Ѥ (1*), -˫А с. Большой опыт: ˫ако (ж) Платонъ. и Ѥлинъ всѣ(х) премѹдрѣи и выше и славенъ. ...
мъногоиманиѥ
МЪНОГОИМАНИ|Ѥ (3*), -˫А с. Корыстолюбие, стяжательство: Въ тъ (ж). д҃нь сло(в) ст҃го васили˫а. о ...
мъногоименитыи
МЪНОГОИМЕНИТЫИ (11) пр. Имеющий много названий, имен; распространенный: наречени быша марки˫ане. ...
мъногоименьныи
МЪНОГОИМЕНЬНЫИ (1*) пр. То же, что мъногоименитыи: да прославлѧющии тѧ взвеселѧть(с) о тобѣ видѧще ...
мъногоименьнѣ
МЪНОГОИМЕНЬНѢ (2*) нар. к мъногоименьныи: да и прославлѧющии тѧ возвесел(ѧ)ть(с). видѧщи многоименнѣ ...
мъногоимьць
МЪНОГОИМЬЦ|Ь (1*), А с. Стяжатель, корыстолюбец: многоимьца [в др. сп. лихоимьца] ѡко не исполнить(с) ...
мъногоискоусьныи
МЪНОГОИСКОУСЬНЫИ (1*) пр. Многоопытный: о кде ми бо престара˫а глава она бл҃жна˫а. ˫аже ѹ трапезы ...
мъногокличоущь
МЪНОГОКЛИЧОУЩЬ (1*) пр. Крикливый: да будуть и ти аки агньци. ибо агньци кротци суть. безлобни и ...
мъногокрасьнъ
МЪНОГОКРАСЬНЪ (1*) пр. Зд. Со многими крестами: и ѥлико възискающи(х) тѣхъ. ризъ добрыхъ. и того себе ...
мъногократы
МЪНОГОКРАТЫ (2*) нар. Многократно: присла бо Михаилъ. слы Данилѹ и Василкѹ. река многократы ...
мъногокрилатыи
МЪНОГОКРИЛАТЫИ (1*) пр. Многокрылый: ибо ст҃хъ престолъ и многоѡчита˫а и многокрилата˫а и ...
мъногокъзнивыи
МЪНОГОКЪЗНИВЫИ (1*) пр. То же, что мъногокъзньныи: да понѣ како нестѧженьемь ѿпадшю попѹстить на нь ...
мъногокъзньныи
МЪНОГОКЪЗНЬНЫИ (5*) пр. Коварный, хитрый, изобретательный: Оумр҃тисѧ тобою б҃це. многокозньныи ...
мъногокъзньство
МЪНОГОКЪЗНЬСТВ|О (1*), А с. Коварство, хитрость: ˫ако да ѡдеръжимѣ словомъ ѹтвержающисѧ д҃ши. ...
мъноголичьныи
МЪНОГОЛИЧЬНЫИ (1*) пр. Разнообразный, различный: что к симъ рече(м) ничтоже конца твари вѣдущи ...
мъноголоукавыи
МЪНОГОЛОУКАВЫИ (1*) пр. Коварный: и вѣлѣвъшю ему ити къ Ст҃ославу Всеволодичю како сѧ бѧшь с нимь ...
мъноголюбьныи
МЪНОГОЛЮБЬНЫИ (1*) пр. Вожделенный, сильно желаемый: за многолюбьнаго богатьства. б҃атьства ...
мъноголѣтьныи
МЪНОГОЛѢТЬНЫИ (16) пр. Многолетний, долголетний: То како рече соломонъ. чьти о҃ца своѥго и мт҃рь ...
мъногомилостивыи
МЪНОГОМИЛОСТИВЫИ (21) пр. Всемилостивый, многомилостивый (о Боге): Ги҃ боже мои многомл҃стивыи и ...
мъногомилыи
МЪНОГОМИЛЫИ (1*) пр. Дорогой, возлюбленный: васъ же кими словесъ ѹмолю ѡ чада многомила˫а. ...
мъногоминоувъшии
МЪНОГОМИНОУВЪШИИ (1*) пр. Дьньмъ мъногоминѹвъшимъ – по прошествии длительного времени: се ...
мъногомоужьныи
МЪНОГОМОУЖЬНЫИ (1*) пр. Многолюдный: лѹче ми такымъ не покоритисѧ. негли многомѹжныи градъ взѧти ...
мъногомоутьныи
МЪНОГОМОУТЬНЫИ (1*) пр. Бурный: Мъногомѹтьноѥ море жити˫а прѣтекъ. въ твою тишинѹ прите(ч). вѣрою ...
мъногомълвлениѥ
МЪНОГОМЪЛВЛЕНИ|Ѥ (3*), -˫А с. Многословие, болтливость: имъ же и молчанье ѥго добрѣ в чювьство ведыи. ...
мъногомълвьныи
МЪНОГОМЪЛВЬНЫИ (1*) пр. Приносящий много волнения, смятения: видѧ бо въ Ѥгѹптѣ скорби многы злы˫а ...
мъногомълвьць
МЪНОГОМЪЛВЬЦ|Ь (1*), А с. Болтун: Ластовица [в др. сп. ласкавица] домовъ не приимаи. сирѣ(ч) ...
мъногомъножицею
МЪНОГОМЪНОЖИЦЕЮ (1*) нар. Во много раз более: Тако ѹбо и зѣло извѣстно. послеши преже тамо всѧ. ...
мъногомъножьствьнъ
МЪНОГОМЪНОЖЬСТВЬНЪ (1*) пр. Многочисленный: подобашеть бо большемѹ всѣхъ въ рожени. большю всѣхъ ...
мъногомысльнъ
МЪНОГОМЫСЛЬНЪ (1*) пр. Многообразный: Истина ѡдина ѥсть. а лъжи многомыслены. (πоλυσχ‹ι›δές) Пч к. ...
мъногомѧкъкыи
МЪНОГОМѦКЪКЫИ (2*) пр. Очень мягкий: Възлегъ на мъногомѧкъцѣ постели. и пространо протѧга˫а сѧ. ...
мъногомѧтежьныи
МЪНОГОМѦТЕЖЬНЫИ (7*) пр. Мятежный, бурный, неспокойный: Отъ нѥгоже ѥсть вьсѧкомѹ хрьсти˫анѹ ...
мъногонародьнѣи
МЪНОГОНАРОДЬНѢИ (1*) сравн. степ. Более многолюдный: ˫ако же много многажды. и многы(м) ѹже бывъши(м) ...
мъногоначальѥ
МЪНОГОНАЧАЛЬ|Ѥ (3*), -˫А с. Многоначалие, многовластие: да не желае(т) ни да покорень˫а зако(н) да не ...
мъногонеизреченьныи
МЪНОГОНЕИЗРЕЧЕНЬНЫИ (1*) пр. Невыразимый, непостижимый. Мъногонеизреченьна˫а средн. мн. в роли с.: и ...
мъногоножица
МЪНОГОНОЖИЦ|А (3*), -Ѣ (А) с. Вид морского животного, полип: рыба мнѡгонѡжицѧ. къ какому камени ...
мъногоножьныи
МЪНОГОНОЖЬНЫИ (1) пр. ♦ Мъногоножьныѣ рыбы см. рыба.
мъногообразьно
МЪНОГООБРАЗЬНО (3*) нар. к мъногообразьныи: внегда бо съ прилежаниѥмь творить кто бл҃го. не чюѥть ...
мъногообразьныи
МЪНОГООБРАЗЬНЫИ (33) пр. Многообразный, разнообразный, различный: Пътицѧ же многообразьны сѣдѧхѹ ...
мъногообразьнѣ
МЪНОГООБРАЗЬНѢ (3*) нар. к мъногообразьныи: На бж(с)твьнѣи же литур(г). про(к). възвесели(т). сти(х). ...
мъногообратьныи
МЪНОГООБРАТЬНЫИ (2*) пр. Многообразный, изменчивый: мню бо плѧсаньѥ дв҃дво бл҃го многообратно. ...
мъногообрѣтеньѥ
МЪНОГООБРѢТЕНЬ|Ѥ (1*), -˫А с. Выгода, хороший результат: бдѧщим же получающе себѣ сп(с)нь˫а трудъ. ...
мъногообь˫адениѥ
МЪНОГООБЬ˫АДЕНИ|Ѥ (1*), -˫А с. Обжорство, чревоугодие: любодѣици же и подобници ѥго плотьскы˫а любви ...
мъногооуказьнѣ
МЪНОГООУКАЗЬНѢ (1*) нар. Напоказ: егда мнѣша ѥго ѡсудити. не възваша. его велика и нечс҃тва. но токмо ...
мъногооумьныи
МЪНОГООУМЬНЫИ (1*) пр. Мудрый: многоѹмному б҃ословцю почюдимсѧ. дивно колика требовань˫а писа(н)и. ...
мъногооумѣтель
МЪНОГООУМѢТЕЛ|Ь (1*), Ѧ с. Много знающий, ученый человек: Сѹрьскыи ˫азыкъ первыи ѥсть, да слышать ...
мъногооустроинъ
МЪНОГООУСТРОИНЪ (1*) пр. Дорогостоящий, требующий больших расходов: что ѥсть жена; и ѿвѣща домѹ ...
мъногооутѣшивъ
МЪНОГООУТѢШИВЪ (1*) пр. Много наставляющий, увещевающий: и како же въ всемь братии бѹдеть десныи. и ...
мъногооученыи
МЪНОГООУЧЕНЫИ (1*) пр. Много знающий, ученый: внѣ же сихъ прѣпiсаны быша нами. поѹчатi вамъ ѹныѧ дѣтi ...
мъногооучивыисѧ
МЪНОГООУЧИВЫИСѦ (5*) прич. действ. наст. В роли пр. То же, что мъногоѹченыи: многоѹчивысѧ премѹдрыи ...
мъногооучительныи
МЪНОГООУЧИТЕЛЬНЫИ (1*) пр. То же, что мъногоѹченыи: кромѣ же вамъ да приписано бѹдеть ѹчитисѧ вашимъ ...
мъногооучитыи
МЪНОГООУЧИТЫИ вм. мъногоочитыи
мъногоочитыи
МЪНОГООЧИТЫИ (8*) пр. Многоокий, многоглазый (о херувимах и серафимах): начала || и власти г҃ьстви˫а ...
мъногопадениѥ
МЪНОГОПАДЕНИ|Ѥ (1*), -˫А с. Многочисленные неудачи, промахи: Многомолъвлениѥ многопадениѥ имать. ...
мъногоперьнатыи
МЪНОГОПЕРЬНАТЫИ (1*) пр. То же, что мъногокрилатыи: и многоѡчита˫а и многокрилата˫а и ...
мъногописаниѥ
МЪНОГОПИСАНИ|Ѥ (1*), -˫А с. Многие произведения, творения: бывшю же възисканию. ѿ ливретинъ. и ...
мъногописанъ
МЪНОГОПИСАНЪ (1*) пр. Расписной, разукрашенный: к сим же и слоновны˫а и костѧна˫а взглави˫а ѿ ...
мъногопита˫аи
МЪНОГОПИТА˫АИ см. мъногопыта˫аи
мъногопитавьць
МЪНОГОПИТАВЬЦЬ см. мъногопытавьцъ
мъногопитаниѥ
МЪНОГОПИТАНИѤ см. мъногопытаниѥ
мъногопитаньѥ
МЪНОГОПИТАНЬ|Ѥ (2*), -˫А с. Невоздержанность в пище, обжорство: аще пакы Сократъ, хранитисѧ зѣло и ...
мъногопитьѥ
МЪНОГОПИТЬ|Ѥ (2*), -˫А с. Неумеренность в употреблении вина: И вси иже ѹмъ имѣють цѣ(л). вѣдѧ(т) ˫ако ...
мъногопищьныи
МЪНОГОПИЩЬНЫИ (1*) пр. Мъногопищьноѥ средн. в роли с. Обилие пищи: и бесчествована˫а ˫ако честь. и ...
мъногоплачевьныи
МЪНОГОПЛАЧЕВЬНЫИ (1*) пр. Сильно, горько оплакиваемый: избавьлѧющесѧ ѿ всѧки˫а мукы. и мч҃ньи ...
мъногопленьныи
МЪНОГОПЛЕНЬНЫИ (1*) пр. Увлекающий, полный соблазна: ѹскори избавити мѧ молю ти сѧ || многоплѣньныхъ ...
мъногоплетениѥ
МЪНОГОПЛЕТЕНИ|Ѥ (1*), -˫А с. Хитросплетение: молю вы ѹбо и нынѧ чада мо˫а станете крѣпци и ...
мъногоплетеныи
МЪНОГОПЛЕТЕНЫИ (2*) пр. Хитросплетенный: ˫ако же зми˫а ѥвгѹ. ни въведеши мене въ злоч(с)тиѥ. ...

< 1 2 3 4 > >>

© slovarix.ru - еАРХИВ 2009-2017
 
Выполнено за: 0.025 c.